Let's have a talk : Модерно ли е да притежаваш много грим?

Здравейте, момичета!

Тези, които следят блога ми от по-дълго време предполагам са наясно, че си имам определен стил на писане, предпочитам определени публикации пред други и следвам линия, която ме кара да се чувствам спокойна и удовлетворена от това, което правя. Опитвам се по някога да правя експерименти, но като цяло знаете какво да очаквате от мен.

Разбира се с течение на времето е нормално някои неща да претърпят промяна, а и аз самата остарявам, гледната ми точка се променя, предпочитанията ми също и идва момент, в който започват да ме вълнуват теми, които до преди не са ми представлявали никакъв интерес. Освен блог за козметика, тук е и мястото, където мога да изразя себе си и емоциите си и понякога ми се иска да обсъдим и някои по-различни теми от това кое червило нося през пролетта или колекцията ми от 15 бежови лака за нокти. Чудех се от известно време (всъщност от преди Нова Година) под каква форма бих искала това да се случи и ми отне доста време да изясня концепцията за това, което искам пред самата себе си.

Днес имам удоволствието да ви представя и първата статия от новата рубрика - Let's have a talk, в която ще ви споделя мнението си по най-различни въпроси, разбира се свързани с това, за което всички сме се събрали тук. Ще се радвам да се включите и с вашите идеи в коментарите, за да можем да заформим една хубава дискусия, а и в крайна сметка всички сме различни и би било много интересно да проследим различни гледни точки.

Избрах темата - За или против ГОЛЕМИТЕ колекции грим, смятам че е много актуална и забелязвам, че с разрастването на блоговете и youtube бюти обществото не малка част момичета изпитват необходимост да пазаруват прекалено много и понякога да трупат ненужни продукти, които са временно актуални, но не съвпадат на начина им на живот или нужди.

Далеч съм от мисълта да казвам на някого как да си харчи парите и какво е правилно или неправилно, но тази тенденция ми е изключително интересна за наблюдение, а дори и на самата мен ми се случи да попадна в дупката на прекаленото консумиране.

Бюти клиповете в youtube обикновено ми правят компания, докатo пия кафето си сутрин, понякога това ме вдъхновява, друг път ми служат за фон, докато си върша нещо из вкъщи, а понякога (най-често, когато Lisa Eldridge има ново видео) научавам и по нещо ново и любопитно. Не следя клиповете на DulceCandy, няма никакво сходство помежду ни и не се вълнувам от това, което прави, но преди няколко месеца в лентата препоръчани отстрани ми попадна видео на нейната колекция грим. Няма да ви правя преразказ на това, което видях, препоръчвам да го погледнете, ако не сте го направили все още, смятам че ще ви хвърли в размисли и разсъждения. Предполагам винаги могат да се намерят оправдания за това да притежаваш 30 чекмеджета с грим, както казах не искам да съдя никого, но това видео преобърна нещо в мен и в нагласата ми към това как си харча парите.

Тези от вас, които имат собствен блог знаят добре, че е лесно да попаднеш в един омагьосан кръг и да загубиш представа за реалността и колко продукти всъщност купуваш. Сам пред себе си се извиняваш с блога, с необходимостта от нов и най-вече актуален материал, а много пъти дори купуваш тотално ненужни продукти, само за да напишеш първи за тях и да привлечеш по-голяма аудитория към себе си. Аз няма да крия, че преминах през този етап и дори ми се е случвало да се лиша от нещо друго, което ми е необходимо само, за да купя нещо ново, за което да пиша. Бях много депресирана малко, след като се преместих да живея тук, липсата на какъвто и да е социален живот ме беше смазала тотално и това да пиша блога бе обзело ежедневието, мислите и плановете ми. Не излизах много и съответно влагах всички финанси, с които разполагах в козметика. Не мога да кажа, че съм била извън контрол, но със сигурност се бях поотпуснала и насъбрах огромна колекция от бюти продукти, които по ирония на съдбата си носех предимно вкъщи. Динамиката на живота ми се промени, понаучих малко език, започнах да ходя на училище и този тип мисли постепенно бяха изместени от други интереси, преустанових ненужния шопинг и успях до някъде да въведа баланс. Но това видео отключи в мен желанието за промяна и ме мотивира да разчистя огромна част от това, което притежавах тогава. Давам си сметка обаче, че както и всичко останало в живота и тази история си има две страни и не е толкова лесно човек да отсъди кое е правилно или грешно.

От една страна мога много лесно да кажа, че когато си пример на подражание за хиляди подрастващи, поемаш огромна тежест върху плещите си и преди всичко трябва да мислиш какъв отзвук биха имали действията ти. Много лесно мога да заклеймя някой, който очевидно има финансовата възможност да си купува толкова много козметика, да използвам нарицателни и епитети, да го определя като луд или с проблеми. 

От друга страна съм наясно, че освен хоби блогърството и клиповете са един огромен и мощен бизнес за милиони и за да намериш своето местенце под слънцето и най-вече да бъдеш актуален, търсен и интересен трябва да похарчиш пари. Хората обичат да гледат някой, който води привидно лъскав живот и да поддържаш този имидж не е лесно.

Освен блогър съм и читател, по натура лесно се впечатлявам и е лесно някой да ме убеди, че нещо ми е необходимо, особено ако то е от сфера, която ме вълнува. Действително е много трудно да устоиш на тоновете информация, която те залива всеки ден и понякога дори е трудно да направиш преценка от какво истински имаш необходимост и кое е просто за удоволствие. Понякога човека срещу нас е толкова сладкодумен, успява лесно да ни омотае с приказки и неусетно въвеждаме информацията от картата си, за да си купим даденото нещо. Не на последно място сме жени и до някъде ни е вродено да се интересуваме от червилца, лакове, ружове и сенки, лесно губим представа кога "много" се превръща в "прекалено много". 

Това, което аз направих е да седна и да бъда откровена със себе си, какво използвам, какво не използвам, какво евентуално бих могла да добавя към това, което вече притежавам и с какво бих могла да се разделя. В една торба сложих всичко, което не ми трябва или е старо и е време да си отиде и чувството не ми бе никак приятно, давайки си сметка колко пари всъщност са отишли на вятъра.

Надявам се да успея да издържа на изкушенията, които дебнат от всякъде, да намеря баланса между нуждите на блога и своите собствени и да остана актуална, но не за сметка на количество, а качество. 

Това бяха моите разсъждения по темата, вероятно малко хаотични, защото не бях планирала предварително какво искам да кажа, а и предполагам си личи, че съм емоционална. Надявам се да не съм обидила никого, както казах и в началото не съм съдник, уважавам гледните точки на другите, за това и реших да заформя подобна дискусия. 

Интересно би ми било да чуя какво смятате вие по въпроса. Смятате ли, че щом един човек имам финансова възможност, то не е от значение колко и какво купува? Повлиявате ли се лесно от ревюта и препоръки? Модерно ли е да имаш много грим?